Marko Kostic – Srecni ljudi (Текст)
Od malenih nogu bez ljubavi jedne
rastao sam pored oca
a za nju, a za nju i nisam znao
Zivot brzo prodje, svoj sam sada covek
al’ rana osta za zivot ceo
jer trazio sam oci koje nisam nijednom sreo
Ref.
Srecni ljudi svuda oko mene
kad mi muska suza krene
o majko moja, da li me se stidis
kad nisi htela nikad da me vidis
o majko moja, zar se mene stidis
kad nisi htela nikad da me vidis
Radio je otac od jutra do mraka
da mi zivot bude kao bajka
i molio se Bogu – voli je, sine, kad ja ne mogu
Марко Костич – Щастливи хора (Превод)
От малък растях без любов,
край баща си.
А за нея даже не знаех.
Животът минава бързо, сега съм самостоятелен.
Но раната остава за цял живот,
Защото търсех очите, които никога не срещнах.
Припев:
Навсякъде около мене е пълно с щастливи хора,
Когато мъжките ми сълзи потекат.
Майко, дали се срамуваш от мене,
след като никога не си искала да ме видиш?
Майко, нима се срамуваш от мене,
Че никога не си искала да ме видиш?
Баща ми работеше от сутрин до вечер,
За да ми осигури живот като в приказките.
И се молеше на Бога: ,,Сине, обичай я ти, след като аз не мога!”.
КОМЕНТАРИ