За първи път Цеца Ражнатович разказа истината за най-трудния период в живота си. Цеца разкри пред сръбския ,,Телеграф” как е прекарала дните си в затвора през 2003г., когато беше задържана по време на акцията ,,Sablja”, заради притежанието на голям брой оръжия без разрешително и злоупотреби с пари във футболния клуб ,,Обилич”, на който по това време е била собственик. Звездата казва, че не пожелава това и на най-големия си враг, а 2003г. остава в най-лошите и спомени.
,,След като бях в затвора през 2003г., аз преживях огромно опетняване на личността ми. Преживях несправедливост. Не бих пожелала на никого да изживее това, дори и на враговете си. Искам да бъда над омразата срещу мене и да намеря себе си и своя вътрешен мир. След носенето на проследяваща гривна, преживях и огромни неприятности и обиди. Имаше дори фейлетони за мене! А никой не знаеше истината, освен семейството ми и истинските ми приятели, какво се е случвало тук и защо съм с тази гривна. Може би един ден ще разкажа как получих и какво е трябвало да направя. Може и да напиша книга за това, да запазя нещо и за себе си” – каза Цеца и разказа как тази случка я е променила.
,,Винаги съм обичала да казвам: ,, Не съди човек, защото не си обул неговите обувки и не си извървял пътя му, за да разбереш какво му е!” Когато преминавах през този период може и да съм имала основание да съдя хората за нещо. Животът успя да ме промени, всички сме хора и можем да сгрешим. След целия ми житейски опит, вече се научих да не съдя хората, докато не ги опозная. Вече не съдя никого, нито коментирам когото и да било. Когато животът те постави в някаква ситуация, започваш да мислиш по друг начин. Имаш други параметри в живота и гледаш на него по друг начин. Знам само, че проблемите в живота, нещастия и удари, които получих от хората, и болката, която преживях, не ме накараха да мразя хората. Аз обичам хората, обожавам да се сприятелявам и по природа съм весел човек. Нося в себе си духа на дете и съм пълна с енергия за живот. Мисля, че мога да дам много като човек на изкуството и отново казвам, че животът е много непредвидим, а пътя избираме сами” – обясни певицата.
Светлана каза, че е успяла да се справи с бедите в затвора, защото е силна жена, но те, все пак, са оставили белези.
,,В моята песен се пее: ,,Живият човек свиква с всичко”. И свиква, такива са обстоятелствата. Човек не знае колко е силен, докато не му се случи нещо. Не си дава сметка колко може да издържи, докато не го застигне някаква беда. Човек може да бъде по-силен и от най-силното животно. Смятам себе си за силна жена, макар че, сега ще се пошегувам, в гърба ми има много забити ножове. От тези, които гледат зад гърба. И аз вървя с тези ножове нататък и продължавам да си взимам от живота с пълни шепи. Да не дава Господ на никого, но ето, аз преодолях и това. Не вярвам и на твърдението: ,,Това, което не те убива, те прави по-силен”. Можеше и да ме подмине, нищо не ме е направило по-силна. Това са белези, които винаги ще нося и които няма да зараснат. Те са видими, но продължавам напред” – искрена е Цеца.
В този период за нея е било най-трудно това, че не е могла да бъде до дъщеря си за нейния 5-ти рожден ден, за което нейната дъщеря си спомня и до днес.
,,Анастасия празнуваше рождения си ден, а до нея не беше нито баща ѝ, нито майка ѝ, нито леля ѝ. Ще помня това винаги, но проблемът е, че и тя го е запомнила. Това е тъжно. не ми е мъчно за мене, а за нея, защото го помни. Това е било част от детството ѝ, а тя не е била виновна за нищо. Благодаря на Бога, че се превърна в красиво и здраво момиче, смятам това за свой успех. Най-важното е да е здрава. И тяхното детство не беше лесно. Те пораснаха по-рано от останалите деца” – твърди звездата, която твърдо отрича спекулациите, че по това време са я защитавали нейни влиятелни приятели.
,,Дано не са защитавали никого, ако са защитавали мене. Това е моят отговор, ако са ме защитавали приятели политици”.
Ражнатович казва, че не е имала нито едно предимство когато е носела проследяващата гривна, защото движенията ѝ са били ограничени до минимум.
,,Предимствата на гривната са предимствата на затвора, но имаш право да се разполагаш с цялото си имущество. Аз нямах тези привилегии за разлика от другите хора, трябваше да стоя само в дневната и вертикално на нея – в спалнята си. Знам, че Марко Мишкович и моят приятел Мило Джурашкович са можели да се разхождат навсякъде в къщата, докато са носили тази. Дори са можели да играят футбол на двора, докато аз бях осъдена да стоя само в хола и спалнята. Не ми беше позволено да се разхождам навсякъде в къщата, което не е прието според закона. Не можех да посрещна никого на вратата, а имах и 2 бебета в къщи. По закон се разрешава да идеш за два часа до града, но аз не можех. Ако се отклонявах съвсем малко от позволения маршрут, веднага някой се обаждаше. Казваха: ,, Нарушили сте разрешения радиус на движение.” Много се вживяваха! Осем месеца стоях по табуретките и възглавниците” – приключи разказа си Цеца.
Източник и снимки: republika.rs
КОМЕНТАРИ