Класирането на песента “Марийо, дели, бела кумрийо” на второ място в топ 60 най-хубави сръбски народни песни отново разгорещи дискусията дали е сръбска, или македонска. Истината е, че може да се окаже българска.
Марийо, дели, бела кумрийо мори,
Що ти йе, Маро, кротко, мори, одење,
що ти йе, Маро, тио, мори, зборење?
Да ли ти, Маро, тежит стомните, мори,
Или ти, Маро, тежит, мори, джердани?
Нито ми, аго, тежит стомните, море,
Нито ми, аго, тежит, море, джердани.
Токо ми, аго, тежи меракот, море,
Мой мерак, аго, ми йе море далеко.
Интересни моменти в текста са:
– липса на падежи – характерно за българския език;
– наличие на определителен член – характерно за българския език. Напр. “стомните”, „меракот“.
– използване на “ДЖ” вместо “Г” – характерно за сръбския език. Джердани означава гердани.
– кумрия – в превод “гугутка, турски гълъб”. Думата е дошла от албански “kumrija”, което пък е с турки произход от “kumru”. На български, македонски, сръбски, хърватски се използва думата гугутка.
Песента е публикувана в сборника „Горанске народне песме“ (стр. 45) от д-р Харун Хасани.
Фолклористите определят песента като възникнала в областта Гора, разположена между планините Шар, Кораб и Коритник, където се пресичат границите на Албания, Косово и Македония. Областта е населена с горани, които наричат себе си “нашенци”. По-голямата част от тях пазят българското си самосъзнание и се определят като българи (вижте репортаж на bTV). Редица експерти твърдят, че гораните са преселници от Източна Стара България от времето на богомилството. Има горански песни, в които се пее за Черно море. През 18 век (до началото на 19 век, включително) гораните са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи.
Езикът, на който говорят гораните, може да се причисли към западнобългарските говори (част от т.нар. преходни говори). Според професор Боньо Цонев Косово-Тимошкото и Моравското наречие е два пъти повече българско, отколкото сръбско. Западни специалисти поддържат тезата за българския характер на горанския говор.
Разбира се, сръбската историография не признава българския произход на гораните, а езикът им се счита за диалект на сръбския.
Ето вариант на песента от сборника на д-р Хасани. Могат да се забележат много повече прилики с българския език, отколкото със сръбски:
Марийо, дели бела кумрийо,
що ти йе, Маро, кротко оденье,
що ти йе, Маро, тио зборенье,
да ли ти, Маро, тежи комарот
ели ти, Маро, тежи джерданот?
– Нити ми, аго, тежи комарот,
нити ми, аго, тежи джерданот,
току ми, аго, тежи твой мерак.
– Марийо, дели бела кумрийо,
истерай, Маро, коњи в морава
да пасет, Маро, трава зелена,
да пийет, Маро, вода студена;
да земеш, Маро, шише ракийа,
да пийем, Маро, да се опийем,
во скутой, Маро, да ти преспийем,
во медра, Маро, да ти зимуйем,
под грло, Маро, да ти летуйем.
В края на краищата тази красива народна песен е поредното доказателство, че за високото изкуство няма граници.
КОМЕНТАРИ