За красотата на Белград са писали и пишат много пътеписци. Неговата архитектура, музеите и галериите, крепостта ,,Калемегдан”, храмът „Свети Сава” и другите църкви, белградските паметници, ,,Скадарлия”, реките Сава и Дунав, Ада Циганлия, планината Авала и много други забележителни места, правят Белград привлекателно туристическо място за туристите от целия свят.
Това, по което сръбската столица се отличава през последните няколко години, са нощният живот и добрата храна която предлага. Забавленията продължават през цялата година – дали ще искате фестивал на открито, концерти, партита, или ви е нужно най-доброто посрещане на нова година Белград може да ви предложи всичко това.
Кръчми, ресторанти, кафенета, барове, плаващи клубове – над хилядата хотелски обекта превръщат Белград в Балканската столица на нощния живот, но градът се намира и на туристическия списък на любителите на нощния живот от целия свят.
Специално място в туристическия живот на Белград заема неговият бохемски квартал – известният ,,Скадарлия”.
БЕЛГРАД И НЕГОВИТЕ КРЪЧМИ
Рядко може да се разкаже някаква история за Белград и да не се спомене кръчмата. Казват, че първата кръчма на Балканите е отворена именно там. Това се е случило през XVI век, след като през 1521г. градът попада под османска власт. През следващата, 1522г., някакъв турчин отваря странноприемница, в която се сервира само кафе и се пуши лула. Тази първа кръчма се е намирала в тази част на Белград, която днес всички познаваме като Дорчол.
След окончателното прогонване на турците и началото на европеизацията на Белград в края на XIX и началото на XX век кръчмата става център на събитията, хората се събират там не само заради пиенето и приятелите, а и за да обсъдят най-важните въпроси. А за някои това място става втори дом.
За това какво значение е имала кръчмата по това време, пише и югославският писател Бранислав Нушич, като изброява причините, поради които човек може да дойде там.
Тези, които искат да разберат какво ново има в града или в страната, наминават в механата. Не са им трябвали вестници. Хората, които е трябвало да присъстват на някакви политически дебати, също са били настанявани на такива места. Някои кръчми дори са се разделяли по политически пристрастия – в едните са идвали радикали, в другите реформатори, а в трети винаги масите са били запазени за либералите.
Кръчмите са били и местата, на които работодателите са си търсили работници. В механите зидарите, дърводелците и другите занаятчии са намирали работа, както днес това се случва в бюрата по труда. Там са срещали адвокатите и техните клиенти, сключвали са се договори за покупко-продажби и за заеми.
Най-специалните гости в странноприемниците са били хората на изкуствата: писатели, поети, художници, актьори. Точно те са ,,виновниците” за днешната слава на улицата ,,Скадарлия”– някога любима на белградските бохеми, а днес една от най-големите туристически атракции в града.
УЛИЦА ,,СКАДАРЛИЯ” В БЕЛГРАД
Улицата се намира в центъра на града, на стотина крачки от площад ,,Теразие” и също толкова от площад ,,Република”. По улицата, с дължина от 500м., се намират автентични местни заведения за хранене – стари кръчми, ресторанти, кафенета, сладкарници, но и паметници – от дърво, камък – посветени на нейните славни жители.
Някои от най-известните кръчми на ,,Скадарлия” са: ,,Dva jelena”, ,, Tri šešira”, ,,Putujući glumac“, ,, Zltni bokal“, ,, Dva bela goluba“, ,,Velika Skadarlija“ и много други. На тази улица се намира и домът на Джура Якшич, прочут сръбски поет и художник, пърият и най-голям бохем в скадарлийските механи. Къщата е реставрирана в средата на ХХ век и днес е място, на което се срещат поети и писатели и в нея се организират литературни вечери и други културни събития.
КАК СКАДАРЛИЯ СЕ ПРЕВРЪЩА В КВАРТАЛА НА БОХЕМИТЕ?
Историята за белградската улица ни връща във времето, когато градът все още е под османска власт, а днешната улица ,,Скадарска” е част от предградие, което е извън крепостните му стени. На стръмната уличка дълга около 500 метра, покрита с турски калдъръм, по това време за живели циганите. Наричали са я ,,Šićanima”, в превод Циганска махала. Като всяко друго предградие на голям град по това време, това място е било бедно и не особено добро за живеене.
Когато най-накрая през 1867г. Белград е върнат на Сърбия, започва урбанизацията на града по проектите на Емилиян Йоксимович, първият професор по архитектура в Белград и Сърбия. Ромското население се настанява в Чубура, а в Скадарлия започват да се установяват занаятчии,търговци и ханджии. Днешното си име улицата получава през 1872г., кръщават я по името на средновековната сръбска столица Скадар. През същата година тук се заселва може би най-известният неин жител – сръбският поет Джура Якшич.
Тъй като улицата не е далеч от Народния театър, в края на ХIХ и началото на ХХ век тя е посещавана от много известни поети, актьори, писатели, художници, а някои от тях са живели на нея или близко до нея. Ще споменем само по-известните – Джура Якшич, Йован Йованович Змай, Бора Станкович, Густав Матош, Войслав Илич, Бранислав Нушич, както и актьорите Илия Станойевич Чича, Добрица Милутинович, Жанка Стокич.
Когато през 1901г. кръчмата ,,Dardaneli”, която се е намирала до Народния театър, е била разрушена, това събитие е било равно на трагедия за нейните гости. Според писателя Бранисла Нушич, денят на разрушаването на кръчмата е бил Ден на национален траур. Всички с тъга и съмнение са наблюдавали разрушаването на любимото им до вчера място. На това място набързо е издигната сградата на Административния фонд, а тогавашният елит, съставен от хора на изкуството и интелектуалци, лека полека започва да се заселва на ,,Скадарска”.
,, Пътеводител на Белград” от 1909г. отбелязва, че в ,,Скадарлия” и по-близките улици работят 14 заведения. За съжаление, много от тях, като ,,Bums-keler”, ,,Miala pivara”, ,,Bandista” и ,,Zlatni bokal” вече не съществуват. Но две от тях, ,,Dva jelena” и ,,Tri šešira”, които са били най-любимите по това време, са едни от най-популярните и в наши дни.
По масите в кръчмите, под звуците на цигулките и тамбурите, са се появили множество литературни произведения. Така например, в кръчмата ,,Zlatni bokal” Джура Якшич е написал по-голямата част от известната си драма ,,Stanoje Glavaš”.
Стига се и по-далеч, в кръчмите се създават и художествени направления. Инициатор на това е известният поет Радойко Йованович (Раде Драинац), по чиято инициатива в локала ,,Vuk Karadžić“ в периода между Първата и Втората световна война е създаден клуб ,,Popokatepetl”, който според много летописци представлява първата авангардна група в Белгард. Раде започва и издаването на списанието си ,,Hipnos” през 1922г. на същото място.
РАДЕ ДРАИНАЦ И СКАДАРЛИЯ
Както повечето бохеми, така и Раде Драинац е живеел сиромашки, а парите си е заработвал като сътрудник на многобройните вестникарски редакции в Белгад. Често Драинац е обикалял белградските заведения без пукната пара в джоба. Бил е добър приятел с Тин Уйевич и двамата най-често са отсядали в страноприемницата ,,Moskva”, откъдето в по-късните часове задължително са отивали в ,,Скадарлия”. Любимите кръчми на Раде Драинац на улица ,,Скадарска” са били ,,Bums keler”, ,,Dva jelena” и ,,Tri šešira“. На това място са се появили и много кръчмарски анекдоти за Драинац и Уйевич.
СКАДАРЛИЯ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Големи заслуги за запазването на автентичния изглед на бохемската улица има архитектът Углеша Богунович, който полага големи усилия и поема ангажимент да запази ,,Скадарлия” от урбанизацията, която цари през тези години в Белград. Архитектурният план, който Богунович прави през 1966г., превръща улицата в пешеходна зона, а под неговия контрол е направена и реконструкция с цел възвръщането на облика ѝ отпреди Втората световна война.
ПОБРАТИМЯВАНЕТО НА СКАДАРЛИЯ И ПАРИЖКИЯ МОНМАРТЪР
Много други квартали в цяла Европа имат свои артистични квартали, като ,,Гринзинг” във Виена, „Плака” в Атина или ,,Златната улица” в Прага. Най-известната такава улица според много хора е ,,Монмартър” в Париж, с която ,,Скадарлия” се побратимява през 70-те години на миналия век. В чест на подписването на хартата за сътрудничество в сръбската столица пристигат група парижки художници, които организират различни видове дефилета на улица ,,Скадарска”. Само година по-късно белградчани връщат визитата в Париж.
Ако пътувате до Белград, силно препоръчваме да посетите улица “Скадарлия” – страхотно място както за дневно, така и за вечерно и нощно посещение.
Източник: duhoviti.com
КОМЕНТАРИ