Aco Pejovic – Muzej 2018 (Текст)
Припев:
(O) Nisi ti kriva sto su ti osmeh morali uzeti
sto nisi ziva, sto ispod kose jos skrivas suze
sto su ti krila trgali k’o dugmad sa bluze
i sto si bila dosta bleda slika, a ne za muzej
Muzej
mu-mu, muzej
muzej
Za tu bol nema leka, njen je lik senka na platnu
i dugo cu cekati, citav vek da sreo bih takvu
stace vreme na satu da se dici tvojoj lepoti
a leptiri u stomaku nikad nece biti na slobodi
A ja cu breme na vratu, tvoje ime da nosim
i na’cu najmanju kartu u igri sto najvise nosi
Припев:
Svaku noc tece reka alkohola na mom sanku
a ja sam tip coveka sto srecu trazi u bijanku
stace vreme na satu da se dici tvojoj lepoti
a leptiri u stomaku nikad nece biti na slobodi
Ацо Пейович – Музей 2018 (Превод)
Припев:
Ти не си виновна, че е трябвало да вземат усмивката ти,
Че не си жива, че все още скриваш сълзите си под косата.
Не си виновна, че са скъсали крилата ти като копчета от блуза
И че беше доста бледа картина, а не за музей.
За тaзи болка няма лек, нейният лик е сянка на платното
И дълго ще чакам, цял век, да срещна такава.
Ще дойде часът да се гордеят с твоята красота,
А пеперудите в стомаха никога няма да бъдат на свобода.
А аз ще нося като бреме името ти на врата си.
И ще намеря най-малката карта в играта, която носи най-много.
Припев:
Всяка вечер на моя бар се лее река от алкохол.
Аз съм такъв човек, който търси щастие в бялото.
Ще дойде часът да се гордеят с твоята красота,
А пеперудите в стомаха никога няма да бъдат на свобода.