Освен колега, Шабан Шаулич беше най-добрият приятел на Синан Сакич, беше му като брат. С треперещ глас той сподели пред „Телеграф” мъката си от тъжната вест:
„Боже… Денят ми започва много лошо. Дали това е възможно…?” – започна Шабан.
„Беше ми изключително скъп, ние дори сме роднини. Много се спогаждахме… Изключителен творец, изключителен певец, който хората обичаха, колегите обичаха… Не познавам някого, който да не го обича! Изключително симпатичен в разговорите си с колегите, с приятелите… С него винаги беше забавно. Винаги имаше да каже нещо хубаво, интересно, на което всички се смеехме. Да не ви разказвам за вечерите, онези нашите, които завършваха в ранни зори. Разговаряхме за всички и всичко, за музиката, можехме да запеем и на масата” – спомня си Шабан.
Както успяхме да разберем неотдавна, е трябвало Шабан и Синан да запишат обща песен. За това потвърди и самият Шабан.
„Така е, написах песен, която беше точно за него и за мене, най-точната… Става въпрос за братя, за двама братя. „Ако имаш нужда, братко, аз винаги ще ти помогна”… Ние двамата планирахме да го направим. Виждах го тук, ако можехме, щяхме, той и аз, да го изпеем по-най добрия начин.”
Както казва Шабан, когато го е видял за последно, на скорошния им общ концерт в чужбина, Синан му е изглеждал много добре.
„Бяхме заедно, ако не ме лъже паметта, мисля че в Швеция. Преди месец, месец и нещо. Имахме концерт и той правеше всичко съвсем нормално. Разговаряхме, казах му за тази песен, а той се развълнува, стана му много хубаво. И изведнъж чух, че отново е в болница, а тъкмо се беше оправил и всичко беше наред. Синът му, който тогава беше с него в Швеция, ми каза, че той е добре и се възстановява. И изведнъж този пуст черен дроб… Мислих, че ще спечели и тази битка” – със заседнала буца в гърлото каза Шабан.
„Мъчно ми е за него и за семейството му, за дъщеря му, съпругата му, синовете му… Страшно е. Това е една голяма загуба за музикалната сцена, наистина голяма. Хората го обичаха… Излъчваше някаква харизма, която хората поемаха и припознаваха в пеенето му, в гласа му, в интерпретациите… Наистина, не знам какво да кажа, освен да пожелая на семейството му да издържи и да бъдат силни. Какво да се прави, това е животът. За съжеление всичко това се стовари върху него, клетият… А той беше много крехък. Емоционален, а беше и много слаб. Не беше някой здравеняк, 80 килограмов, за да може да се пребори. Не знам, мисля че тези хора биха успели по-лесно да се преборят с това. А той беше слаб… Но болестта надвива и силните, тя не подбира.” – каза Шабан.
„Какво да кажа… Изключително ми е мъчно… Отиде си един голям човек на изкуството, за съжеление на многобройните му фенове, които сигурно приемат много тежко това, но това е животът. Продължаваме нататък, какво да се прави. Това ни чака и нас, рано или късно…” – завърши Шабан.
Източник: telegraf.rs
Превод и редакция: Радио Югомания
КОМЕНТАРИ