Tanja Savic – Stranci (Текст)
Ljubavi, ne zovi me
Jer mi smo sad k’o stranca dva, još bolujem
I ne šalji mi poruke
I sve je laž, sve oko nas, sve posle nje
U sobi sama sedim, čekam da se javiš
Misli lutaju, al’ ti si mi u glavi
Tugo, sad jutro čekaš s nekom drugom
Da ljubav bledi pokušavam da shvatim
I sve je isto, opet uzalud te tražim
Dugo bez tebe sve je tako tužno
Meni treba mir, ne treba mi rat
Meni trebaš ti, ne treba mi gad
Gde si noćas i sa kim, ne bih ja da znam
Naša ljubav je k’o dim i nestane k’o prah
Meni treba mir, ne treba mi rat
Meni trebaš ti, ne treba mi gad
Gde si noćas i sa kim, ne bih ja da znam
Naša ljubav je k’o dim i nestane k’o prah
Ljubavi, ne zovi me
Jer mi smo sad k’o stranca dva, još bolujem
I ne šalji mi poruke
I sve je laž, sve oko nas, sve posle nje
Iz svojih snova ja ne želim da se budim
Jer kada svane ti nisi tu, poludim
Jaka, za sebe mislim da sam jaka
Previše znam, al’ bih opet da te ljubim
Želim da znaš, više ne mogu da ćutim
Nadam, ostaje mi samo da se nadam
Meni treba mir, ne treba mi rat
Meni trebaš ti, ne treba mi gad
Gde si noćas i sa kim, ne bih ja da znam
Naša ljubav je k’o dim i nestane k’o prah
Meni treba mir, ne treba mi rat
Meni trebaš ti, ne treba mi gad
Gde si noćas i sa kim, ne bih ja da znam
Naša ljubav je k’o dim i nestane k’o prah
Ljubavi, ne zovi me
Jer mi smo sad k’o stranca dva, još bolujem
I ne šalji mi poruke
I sve je laž, sve oko nas, sve posle nje
Таня Савич – Непознати (Превод)
Скъпи, не ми звъни,
Защото сега сме като двама непознати, все още страдам.
И не ми изпращай съобщения.
И всичко е лъжа, всичко около нас, всичко след нея.
Стоя в стаята сама и чакам да ми се обадиш.
Мислите ми се лутат, но ти си в главата ми.
Мъко моя, сега ти чакаш утрото с някоя друга.
Започвам да разбирам, че любовта избледнява.
Всичко е същото, отново те търся напразно.
Без тебе от дълго време всичко е толкова тъжно.
Припев:
Трябва ми спокойствие, а не война.
Трябваш ми ти, а не някоя гад.
Не искам да знам къде си и с кого тази нощ.
Нашата любов е като дим и изчезва като прах. (х2)
Скъпи, не ми звъни,
Защото сега сме като двама непознати, все още страдам.
И не ми изпращай съобщения.
И всичко е лъжа, всичко около нас, всичко след нея.
Не искам да се събуждам,
Защото те няма на разсъмване. Полудявам.
Силна, мисля си, че съм силна.
Знам достатъчно, но бих те целувала отново.
Искам да знаеш, вече не мога да мълча.
Надявам се, остава ми само да се надявам.
КОМЕНТАРИ