Tanja Savic & Corona – Laga Laga 2019 (Текст)
I nisam mislila da moze da udje ispod koze
i pomuti mi pamet neko kao ti
kroz ruke su ti prosle sve te zene lose
a sad su tvoje mane sve sto treba mi
Cuvala sam te na dlanu kao kap
a za ljubav znam da kasno je
kad te vidim zastane mi dah, zadrhti mi glas
znas me najbolje
U, mama, mama
u, mama, mama
ne silazi mi ona s uma
U, mama, mama
u, mama, mama
da li je sama kuci budna
Ref.
Laga-laga-lagao me
da nikad pored njega nece biti neka druga
laga-laga-lagala me
da zauvek ce budna sa mnom docekati jutra
Laga-laga-lagao me
da njegovo ce srce samo za mene da kuca
laga-laga-lagala me
i lagacemo opet ako sretnemo se sutra
Oci mi puno toga govore uvek kad zacutimo
i dobro znamo oboje da plesemo sa sudbinom
razne misli progone me kad koracam ulicom
jer samo jedan dodir tvoj u meni budi ludilo
Ljubio bih tebe kao svitanja
pred vratima ne postavljaj mi pitanje
i kada padne mrak, pa zastane nam dah
k’o nekada kad pun je mesec, ti pozovi me
U, mama, mama
u, mama, mama
i jos mi se u snove javlja
U, mama, mama
u, mama, mama
sto mi fali, to ne shvatam
Ref.
Laga-laga-lagao me
ona laga-laga-lagala me
Таня Савич и Корона – Лъже, лъже 2019 (Превод)
Таня:
Не мислех, че някой като тебе може да ми влезе под кожата
И да ми завърти главата.
Всички лоши жени са минали през ръцете ти.
А сега всичко, което ми трябва, са твоите недостатъци.
Пазех те,
Знам, че за любов е вече късно.
Но когато те видя, дъхът ми спира, а гласът ми започва да трепери.
Ти ме познаваш най-добре.
Корона:
Тя не ми излиза от ума.
Дали е сама в къщи и дали е будна?
Таня и Корона:
Припев:
Лъже, лъже, лъжеше ме,
Че до него никога няма да има друга.
Лъже, лъже, лъжеше ме,
Че винаги ще чака утрото будна с мене.
Лъже, лъже, лъжеше ме,
Че сърцето му бие само за мене.
Лъже, лъже, лъжеше ме.
И, ако се срещнем, ще излъжем отново.
Корона:
Очите ми говорят, винаги когато замълчим.
И двамата знаем добре, че си играем със съдбата.
Разни мисли ме следват, докато вървя по улицата.
Защото само едно твое докосване ме подлудява.
Бих те целунал на зазоряване,
Но не ми задавай въпроси на вратата.
И когато падне мрак, и дъхът ни спре,
Ми се обади, както някога при пълнолуние.
Таня Савич:
Все още идва в съня ми.
Какво ми липсва? Не разбирам.
КОМЕНТАРИ