Шабан Шаулич е роден на 6 септември 1951г. в Шабац. Той е певец, музикант и продуцент. В течение на своята богата музикална кариера той получава от медиите и от публиката прозвището ,,Крал на народната музика”. Никой не е предполагал, че ще затвори очи завинаги в трагична катастрофа само няколко часа след като прави това, което е било живота му – музиката.
,,Когато пея, аз съм сам със себе си и забравям за всичко. Понякога дори и публиката е невидима. За мене е важно само как ще изпея песента и чрез някаква своя вътрешна борба да изразя емоциите си. Песните ми винаги са били желани и съм се проклинал стотици пъти защо е трябвало да направя толкова трудни песни. Но не мога по друг начин и винаги съм си казвал: ,,Пееш я сега и Бог знае дали ще я изпееш пак” – разказваше Шабан за своя живот.
Миналата година Краля на народната музика короняса с величествен концерт в белградската ,,Арена” кариерата си, която продължава 50 години.
,,Песента винаги е била игра за мене. Обичам да играя, докато пея. Когато слушат моите песни, много певци казват: ,,Това възможно ли е, Шабане, в една и съща песен да изпееш по 3 различни начина един и същи рефрен?” Това е така, защото не мога да стоя спокойно, винаги искам да направя някаква промяна, за да бъде по-хубаво, за да бъде наистина като игра, да ме понесе, да ми стане драго, че отново съм сътворил нещо ново, а не като другите – да запиша рефрена, да го изкопирам три пъти и това е. Никога не съм обичал това. Дори се потрудих и строфите да не бъдат еднакви. Винаги съм се опитвал да направя дори и най-малък експеримент, който ще ме трогне, ще ме въодушеви, ще ми даде желание, воля. За мене песента е игра, така я чувствам и най-вероятно в това е и тайната на моя успех.”
Въпреки това, в едно интервю преди смъртта си Шабан казва, че е имало период, когато песента в живота и сърцето му е утихнала.
,,Тази случка можеше да прекъсне не само песента ми, но и моя живот. Това се случи във Виена по времето на ембаргото, когато не можеше да се пътува без чужди документи, от които се подразбираше, че трябва да имаш и жилище. Аз имах тези австрийски документи и една вечер излязох от апартамента и тръгнах към ресторанта, в който имах участие. В тъмния вход на сградата ме причакаха някакви хора и започнаха да ме бодат с ножове и да ме удрят с боксове. И честно да ви кажа видях смъртта със очите си. Имах късмет, че дълго съм спортувал и бях подвижен и бърз. Когато започна всичко това, аз успях да се изправя, да тръгна и така те не успяха да ме накарат да изпадна в безсъзнание, иначе щяха да успеят да си свършат работата” – разказа Шабан Шаулич, който тогава успява да се пребори.
Източник: srpskainfo.com
КОМЕНТАРИ