Драгана Миркович: Моето спасение е, че не живея на Балканите (ИНТЕРВЮ)

Дргана Миркович (Dragana Mirkovic) е неизчерпаем извор на информация и е винаги готова за разговори, с една дума – примадоната на сръбската сцена – а това тя доказа отново с участието си в немския град Офенбах, където направихме това интервю.

• След 34 години на сцената, успешна работа и дейност дали по някакъв начин се чувствате малко остаряла спрямо по-младите си колеги?

,,Заради кариерата, сигурно не. Но когато се каже тази цифра, тя звучи наистина много, а което е така – е така, на много години съм, на 50, но не ги усещам изобщо. Аз съм искрена за годините си и не се опитвам да ги скрия. Казвам ви искрено, с дългогодишната си кариера и годините си аз въобще не се чувствам стара, а напротив – чувствам се млада и в разцвета си. Постоянно съм в движение, има доста млади хора около мене и това е чудесно. Всичко това ме кара да се чувствам млада, а и много хора казват, че изглеждам младежки.”

• След като вече споменахте за този младежки вид, е време да ви попитам дали сте правили някакви пластични корекции по себе си?

,,Не, не съм. Това, което оперирах, беше носът, но по-скоро се наложи да го направя по здравословни причини, а когато вече се реших на тази стъпка, исках да бъде колкото е възможно по-добре. Ако не беше свързано със здравето, не бих направила дори и това, защото малко се страхувам от тези неща и не мисля, че е разумно да правиш такива неща по себе си. Животът е достатъчно труден, а много хора искат или не си правят операции по здравословни причини и не смятам, че е нужно да се натоварвам с още някакви измислени операции, само и само да изглеждам по-добре. Според мене това няма значение.”

Драгана Миркович

• Как сте успели през всичките тези години да запазите личния си и сценичен живот от одумвания и никога да не одумвате публично никой ваш колега?

,,Това предимно се отнася до самата мен, аз искам или не искам не мога да бъда друга. В живота ти или си човек, или не си. Аз винаги съм искала да съм доволна от себе си, да мога да се погледна в огледалото, да мога да погледна всеки в очите, както и правя. Да не се налага да имам охранители покрай себе си, както е в момента. Правила съм си сметката какво правя, какво казвам и как се отнасям. Ако някой има или намери нещо грешно, което съм казала, нека свободно го каже публично, защото и аз бих искала да чуя това нещо, защото то просто не съществува. Това е най-важното за мене в живота, самата аз да съм човек и да бъда човек с другите. Ако бях друга, нямаше да го понеса, това би ме убило.”

• А откъде е това държание и отношение спрямо самата себе си?

,,Мисля, че това е ген. Ако родителите ми не бяха такива, вероятно и аз щях да бъда различна. Разбира се, става въпрос и за възпитанието в къщи, но когато генетиката е добра, няма нужда от много възпитание. Това е в мене още от самото ми раждане.”

• И все пак много хора са опитвали да Ви обидят по някакъв начин, от коя клевета Ви е заболяло най-много?

,,От всяка, дори от най-малката. Всичко, което е лошо, което е измислено с идеята да ме обиди, да се подценявам, да се унищожа, от всичко това ме е боляло. Дори и от най-малката измислена дума ме боли. Все още имам съобщения от някои ваши колеги, които ми пишат: ,,Колко сте чувствителна, прекалено чувствителна?”. Някои просто не могат да осъзнаят, че ме боли от всяка измислена, казана или написана дума. Такава съм и имам право на това. Когато водя сметка за всяка моя стъпка, за всяко казано изречение, тогава това, което казвам, трябва да се предаде дословно. Ако това не беше така, тогава нямаше да давам интервюта.”

• В живота си имате всичко, което една жена може а си пожелае, това са богат и верен съпруг, успешна кариера, приятелство с известни световни личности, телевизия, която се гледа… Дали има ревност от страна на колегите?

,,Не обичам да размишлявам за това. Правя щастлива самата себе си с мисълта, че никой не изпитва ревност спрямо мене, че всички ме обичат искрено и, вярвайте ми, много е хубаво да живееш така. Няма да говоря за това дали имам розови очила, или не, но тази измислица, че всички ме обичат, ме прави щастлива. Но трябва да се похваля с факта, че всички мои колеги наистина ме уважават и обичат, а тези изключения, които съществуват, те също потвърждават това правило, че повечето наистина ме уважават и обичат, а това е е моето богатсво.”

• А приятелството с Ван Дам?

,,Той е страхотен, прекарахме си фантастично, а той е още едно доказателство, че големите световни личности са обикновени хора, отзивчиви и мили. За съжаление не всички са такива. Той заобича моя Тони и го нарича ,,брат”. Усети, че ние сме искрени и открити хора, без никакви скрити намерения и мисли. Той дори ми изпрати видео, в което ме поздравява от Азербайджан. Станахме приятели завинаги.”

Жан Клод Ван Дам в компанията на Драгана Миркович и съпруга ѝ Тони

• Какво може да ядоса Драгана Миркович?

,,Мога да се ядосам много лесно, но на първо място е неправдата, която наранява много повече. Моето спасение е, че живея свой живот извън пределите на Балканите. Аз не съм и не се чувствам звезда, спасява ме това, че живея в Австрия, където хората от бивша Югославия ме познават, както и румънците, българите, всъщност се радвам, че не съм световно известна, защото това би било огромно натоварване за мене, а и щях да се ядосвам още повече заради всичко и всеки. Когато се разхождахме във Виена с Ван Дам, нямаше човек, който да не го разпознае, а мен беше възможно и да не ме познаят и това беше хубаво. Защото ако беше обратното, какво щеше да се говори и пише тогава, а така съм спокойна.”

• Беше ли нужно Синан Сакич да умре, за да се срещнете с Миле Китич и да се сдобрите?

,,Повтарям, че живея извън границите на Балканите, да кажем, че не съм виждала, нито пък съм срещала вече няколко години моя скъп приятел и голям човек Халид Бешлич, по същия начин не се е отдала възможност да се срещнем с Миле. За Миле мисля всичко най-хубаво, за да разговаряме ние първо трябва да се срещнем, а по стечение на обствоятелствата това се случи на погребението на Синан.”

Шемса Сулякович, Миле Китич и Драгана Миркович на погребението на Синан Сакич / СНИМКА: expresstabloid.ba

• Прощавате ли лесно?

,,Прощавам много лесно, преди всичко, за да се чувствам аз самата по-добре и по-щастлива. Съществуването на някого, който не разговаря с мене, страшно ме натоварва. Едва чакам да простя, да ми се отдаде възможност да простя, тогава се чувствам добре.”

• Дали сте щастлива, доволна и богата?

,,Щастлива и доволна съм, но богата, във финансов смисъл, не съм, аз наистина не знам какво означава богатство. Много повече ценя и уважавам богатството на душата и всичко онова, което прави животът по-добър, а това е всичко друго освен парите. Парите са важни, това е факт, но малките неща правят щастието, спонтанните неща, които се случват по хубав начин.”

• Когато се каже БиХ, за какво първо се сещате?

,,Веднага се сещам за Сараево. Първото ми излизане на сцената беше в Сараево, а не в Белград. Тогава бях на 17 години и бях при моята Шемса Сулякович, която веднага ме обикна, а не може да се опише с думи как я заобичах и аз. Нейният син Алмир е на моята възраст, а най-малката ѝ сестра е с една година по-голяма от мене. Те бяха моето семейство, водеха ме с тях, когато излизаха, спомням си Сараево като град, в който прекарах хубавата част от своята младост.”

Легендите на Южни Ветар

• Имате ли вече уговорка за Нова година?

,,Да, ще пея в Златибор, уговорихме се още преди два месеца.”

• Децата на Брена и Цеца се появяват много често в публичното пространство, а вашите не. Защо?

,,Децата на Брена не го правят толкова често, колкото децата на Цеца. Повтарям , че това при моите деца е отново ген. Никога не бих станала известна, защото бягах от това. Някои са разбрали за мене, дошли са при мене и аз от чисто любопитство записах първата си плоча, исках да видя как изглежда това. Беше ми безкрайно скучно, на 15 годишна възраст гледах само два телевизионни канала, четях книги и учих английски език. Всичко това ми беше забавно, особено записването на плочата, исках това да бъде едно забавление и хубав спомен.”

• А какво ще кажете за Саша Видич*?

,,Не знам изобщо защо ми задавате този въпрос. Искам да разказвам за хора, които са важни в живота ми, които са ми скъпи, които означават нещо за мене. Мнението на хората, които не означават нищо за мене, не ме интересува. Особено тези хора, които разказват лоши неща за почти всички мои колеги, не означават нищо за мене.“

Интервю и снимки: expresstabloid.ba

* Саша Видич е сръбски дизайнер, който е известен с това, че често изразява мнението си без задръжки и привлича общественото внимание към изказванията си. Работи с много известни хора от Сърбия и казва, че предпочита да работи с мъжете, защото те са по-малко сложни. (Бел. ред., източник: poznati.info)